Свят от улици, свят и жени,
море от изгубени, възрастни хора,
заляни от шум и неон светлини,
родени от тъмните вътрешни дворове.
Небе от желания и дъжд от мечти,
измили стените от тъжните спомени,
боли ме от всичко, което обичам
и всичко което обичам си ти.
Припев:
||: Боли ме от всичко, което обичам,
боли ме от радост и в радост изтича
моето време, моето време
на вечно момиче. :|| /2
Ако спра да обичам, ще спре да ме има,
боли, но не плача във мене момичето,
боли ме от всичко, което обичам,
но ако спра да обичам, не немислимо е.
Припев.. x3
Моето време, моето време
на вечно момиче.
