Добър ден, Манде, добър ден, мъри,
добре ми дошъл, байне ле.
Седни ми барем на столът, мъри,
вземи си барем от хлябът.
Манде ле, мъри хубава, мъри,
я няма, Манде да седна,
нито от хлябът ше взема, мъри,
ма ше те дума попитам.
От небе ли си паднала, мъри,
или от земя никнала?
Байне ле, бате Иване, мъри,
като ме питаш да кажа:
- Мене ме майка родила, мъри
на личен ден, на Гергьовден.
Башет боллукът млякото, мъри,
с прясно ме мляко къпала.
Със жар ми лице миела, мъри,
с въглен ми вежди писала,
с паричка уста рязала, мъри,
за туй съм толкоз хубава.
