Не разбирам отдавна
за какво ли се мислиш,
за герой вероятно
от любовен роман.
Дон Жуан да играеш така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван.
И защо се стараеш, не ти ли ясно?
Посивял си скучен, като празен екран.
а мансардата с блянове вече е тясна,
тя отдавна е само таван!
Припев:
Иване, Иване!
Иване, Иване!
Спасение няма
щом си с пръстен към мен прикован! /2
И какво да направя,
вече девет години
с теб делим увехтелия сватбен диван,
и редовно претопляме чувства изстинали
на котлона с един реотан.
И какво ми остава да тръшна вратата,
да избягам от този панелен капан,
но така ли си бяга човек от съдбата
и от своя единствен Иван.
Припев:
Иване, Иване!
Иване, Иване!
Спасение няма,
щом си с пръстен към мен прикован! /4
