Хей, хей, хей, хей, хей.
Колкото Стоян бе хубав,
толкоз му булчето бе грозно.
Стоян на Грозда продума:
- Слушай ма мър Гроздо, най-грозна.
Я пиши, Гроздо на вашите,
на вашите, Гроздо, на нашите
да дойдат да на разделят!
Та нали е дума за лошо,
бързо са из село разчуло.
Надошли близки комшийки,
ревнала люто свекърва,
заплакали са децата,
децата, двата близнака,
те за ръце се държали.
Че нали ги Стоян, бре видя,
той си на Грозда пак дума:
- Със тебе, Гроздо бе грозно,
без тебе, Гроздо по-грозно.
Я се назаде ти върни
децата да си отгледаш,
децата, двата близнака!
