Мене ме майка пруоди, мъри
на чеир сяно да кося,
на чеир сяно да кося, мъри,
да кося, хем да го нося.
Не найдох сяно да кося, мъри,
ми найдох мома заспала.
Грях ме бе да я събудя, мъри,
срам ме бе да я целуна.
Че легнах гръбком до нея, мъри,
че легнах гръбком, та заспах.
Куга се сепнах, събудих, мъри,
няма го любе, станало.
И на камъка писало, мъри:
"Любе ле, любе глупаво,
като не знаеш да любиш, абре
ми що се барем захващаш".
-----------------------------
Алекси в дуген седеше,
седеше, кафе пиеше
и писмото му дуфтаса,
писмото от конаците.
Писмото пише, говори,
Алекси чорбаджийо ле,
сбери Алекси потеря,
на ела баир на върха.
Бакю Стояна хванали,
назад му ръки вързали,
че му чебурет счупили
и му колата пуснали.
Малкият бивол заклали,
пък големият натрили
край Хърманската курия
Джемеренската мерия.
Тодор на Стоил думаше:
"Хайде Стоиле да подем
бакьовът бивол да дирим,
бакьовът бивол Карам".
Ако го бакю найдеме,
клопутет ше му запушим
клопутет ше му запушим
юларят ше му свалиме.
И тугас бакю ше подем
край Хармън на панагирет,
там ше се бакю пусборим,
бакшишът ше ги вземиме.
