Наньо се болен разболя, мъри
от тежка болест, незнайна.
Не може пешом да върви, мъри,
нито пък на кон да седи.
Вуйчо му писмо написа, мъри,
та го в Гьоктепе пруоди,
та го в Гьоктепе пруоди, мъри,
до стара майка и татко.
Татко му писмо прочете, мъри,
че стана рано в неделя,
че стегна ойлум биволи, мъри,
отиде Наньо да види.
Майка му в къщи викаше, мъри,
викаше, Боже, плачеше:
- Десет съм дяца имала, мъри,
девет съм гроба сторила.
Десет съм дяца имала, мъри,
девет съм гроба сторила,
един ми Наньо остана, мъри
и него ли, Боже ще вземеш?
