🎵 Седи Рада

Рада седи, Радо ле, мъри
в градинчица, любе ле,
от там мина, Радо ле, мъри
лудо, младо на коня.

Лудо, младо на коня, мъри,
жененото без коня,
жененото подмина, мъри,
лефтерото остана.

Той на Рада думаше, мъри:
- Набери ми, Радо ле,
набери ми, момне ле, мъри,
от твой ранен босилек.

От твой ранен босилек, мъри,
от шарения шивой,
от червената лина, мъри,
от морава, линяна.

Яс не мога, лудо ле, абре,
яс не мога, не смея,
я не съм ти лефтера, абре,
ами най съм главена.