🎵 Синева

Ти отмина, ти отмина, ти отмина.
Сякаш сън, сякаш сняг,
сякаш дъжд, сякаш пролет
и есен, и зима. 
Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа синя.
Непрежалена, тъжна шега,
като яребица се заобажда
и една ароматна тъга
почна лекичко да те възражда.

Аз се спрях, аз се спрях
и затворих очи,
вероятно да те преживея,
а душата виновно, виновно мълчи,
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука,
ах каква, ах каква синева
сме забравили някога тука. 
Синева, синева...