Вида платното ткаеше, мъри,
у Златка, праматарката,
турчето от там замина, мъри,
турчето, юсеинчето.
Той си на Вида думаше, мъри:
Видо ле, бяла българко,
ткай, Видо бърже платното, мъри,
ткай, Видо, да го изткаеш.
Я ше на Виза да пода, мъри,
яхата да си попитам,
яхата да си попитам, мъри,
яхо ле и ефрейтере.
Яхо ле и ефрейтере, мъри,
галим се с бяла българка,
галим се с бяла българка, мъри,
бива ли да се вземеме?
Той ше ми рече, Видо ле:
турче ле, юсеинче ле,
ако те иска, вземи е', мъри,
насила да е' не вземаш.
